Преживелиците ми на турист - мнения и впечатления

Поредната ни разходка, но за сметка на това първият ми пост в този блог беше решена за Велинград. Споменавали ми бяха за лековити води, кални бани и различни други неща, които ми е било интересно да изпробвам и да видя, но все ставаше така, че плановете се проваляха. Е този път не се провалиха, а точно обратното, избрания уикенд се събрахме багажа и се насочихме хотелите във Велинград. Пообиколихме града докато си намерим града, но това беше само благодарение на „точната” ми навигаторка. За сметка на това разгледахме града в общ план от колата обикаляйки улиците му. Останах изненадан от спретнатия град, макар и малък още карайки усещах някакво спокойствие и приятно усещане на разтоварване от напрежението. И така намерили вече хотела се регистрирахме в него и се отдадохме на разходка из града и близките забележителности, след като предварително бях поговорил с човек от хотела, който беше много любезен да ми обясни много точно и разбрано къде и как да стигна до основните точки заслужаващи си да се видят. „Навигаторката” ми силно си пада по различни разкрасителни идеи и така първото място, което посетихме са калните и минералните бани на града, които се славят с различни действия и множество качества и едва ли не чудеса. В интерес на истината, жената изгледаше по-добре след като излязохме от там, аз си го обяснявам не толкова с водата колкото с това, че беше доволна, щастлива, а водата както тя се изрази и подействала като магия сваляйки напрежението от цялото и тяло. На мен пък ми стигаше и само чистия въздух, на който не можех просто да се надишам, който ми правеше главата толкова чиста, че чак беше странно. Следващата ни спирка във след нашия хотел във Велинград беше Клептуза. Приятно местенце, оказа се, че има приятни атракции за всички. Разходихме се с лодка беше вълшебно направо, въздуха и водата в едно просто изтегляше всичката насъбрана забърканост на ежедневието, в което бяхме свикнали вече да се движим, а плавното бавно полюшване на лодката по повърхността на водата просто ни докара до състояние на безвремие. Следващото нещо, към което се насочихме беше към Елин връх, където ни бяха казали, че може да се направи пикник и да се разгледа малко манастирче построено там, както и да се види града от високо като на длан. Речено сторено озовахме се на върха, където ни посрещна всичко, което ни бяха описали, та даже и малко повече. Манастирчето наистина е малко, запалихме по свещ за хората които ни липсват и за здраве и се отдадохме на приятен пикник сред свежата природа наоколо, която даваше такъв апетит, че чак аз се чудех на себе си.
Късния следобед се прибрахме в хотел Двореца, където както казах бяхме отседнали и решихме да им пробваме СПА центъра. В крайна сметка нали СПА хотел се водят. Няма особено какво да ви разкажа относно това преживяване, освен да не пропускате ако ви се отдаде подобен шанс. След СПА центъра хапнахме в ресторанта и се отпуснахме в леглото. Дори не сме разбрали кога сме заспали. Събудихме се на другия ден буквално като новородени, само дето не бяхме толкова мънички. Докато си мятахме по един сутрешен душ установихме, че и двамата имаме едно и също желание, а именно да повторим предния ден напълно, като оставим повече време обаче за СПА центъра накрая. Така и направихме, резултатът беше нежелание у двама ни да напускаме това място, но все пак си тръгнахме с твърдото си убеждение, че при първи сгоден случай ще се върнем тук да повторим преживяването.
Искам да кажа само ако имате нужда от релаксация, разходете се до Велинград и си направете резервация в хотел в някой от многобройните му СПА хотели или хотел със СПА център. Повярвайте ми няма да направите грешка и ще си заминете доволни и отпочинали.